Презентация на тему БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ПИШАТ ЗА ДЕЦА Ран Босилек

БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ПИШАТ ЗА ДЕЦА

Ран Босилек

Ран Босилек (Генчо Станчев Негенцов) е български поет, писател и преводач.
Роден е в Габрово на 26 септември 1886 г. Учи в прочутата Априловска гимназия. Кратко време работи като учител.
През 1906 г. в списание „Светулка“ е публикувано първото детско стихотворение на Ран Босилек „На косичка“, написано за неговите ученици.

По-Късно учи в Софийския университет право и славянска филология. Защитава докторат в Брюксел (Белгия) и започва работа като адвокат в София.
Истинското призвание на Ран Босилек обаче не е правото, а детската литература.
Преразказва много народни приказки и сам създава приказки, обичани от поколения българи –

„Неродена мома, „ Жива вода“, „Косе Босе“, „Дядо и ряпа“. Любими прозведения на българчетата си остават „Патиланско царство“, „Незнаен юнак“.
Едни от най – нежните стихове в нашата детска литература са излезли изпод перота на Ран Босилек – „Родна реч“, “Я кажи ми, облаче ле бяло“, „Родна стряха“.

Дълги години работи като редактор – първоначално на списание "Светулка", а по– късно на вестник "Врабче" и на
едно от най-популярните детски издания в България за

времето си – „Детска радост“.
Ран Босилек е сред създателите на художествено оформената детска книга в България .
Приносът му за развитието на детската литература у нас – преводна и оригинална, е огромен.
Ран Босилек умира на 8 октомври 1958 г. в София.

Родна реч

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
 
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
 
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

ИТИД

Я кажи ми, облаче ле бяло

Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?
 
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:
 
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“
 
Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.
 
И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.
 
Наближава в село да се върна,
да се върна — майка да прегърна.

ИТИД

ИТИД

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка, две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред.

Тука, под липите стари не веднъж играх; тука с весели другари скачах и се смях...

Къщичке на дните злати, кът свиден и мил! И за царските палати не бих те сменил!

ИТИД

Шарко, Деко и Дана

ИТИД

За вас, мили деца, приказката прочете , стиховете подбра и катринките подреди
Илиана Илиева – Дъбова
Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“
Тарагона, Испания