БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ПИШАТ ЗА ДЕЦА
Ран Босилек
Презентация на тему Презентация на тему БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ПИШАТ ЗА ДЕЦА Ран Босилек, предмет презентации: Разное. Этот материал содержит 9 слайдов. Красочные слайды и илюстрации помогут Вам заинтересовать свою аудиторию. Для просмотра воспользуйтесь проигрывателем, если материал оказался полезным для Вас - поделитесь им с друзьями с помощью социальных кнопок и добавьте наш сайт презентаций ThePresentation.ru в закладки!
Ран Босилек (Генчо Станчев Негенцов) е български поет, писател и преводач.
Роден е в Габрово на 26 септември 1886 г. Учи в прочутата Априловска гимназия. Кратко време работи като учител.
През 1906 г. в списание „Светулка“ е публикувано първото детско стихотворение на Ран Босилек „На косичка“, написано за неговите ученици.
По-Късно учи в Софийския университет право и славянска филология. Защитава докторат в Брюксел (Белгия) и започва работа като адвокат в София.
Истинското призвание на Ран Босилек обаче не е правото, а детската литература.
Преразказва много народни приказки и сам създава приказки, обичани от поколения българи –
„Неродена мома, „ Жива вода“, „Косе Босе“, „Дядо и ряпа“. Любими прозведения на българчетата си остават „Патиланско царство“, „Незнаен юнак“.
Едни от най – нежните стихове в нашата детска литература са излезли изпод перота на Ран Босилек – „Родна реч“, “Я кажи ми, облаче ле бяло“, „Родна стряха“.
Дълги години работи като редактор – първоначално на списание "Светулка", а по– късно на вестник "Врабче" и на
едно от най-популярните детски издания в България за
времето си – „Детска радост“.
Ран Босилек е сред създателите на художествено оформената детска книга в България .
Приносът му за развитието на детската литература у нас – преводна и оригинална, е огромен.
Ран Босилек умира на 8 октомври 1958 г. в София.
Родна реч
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
ИТИД
Я кажи ми, облаче ле бяло
Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“
Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.
И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна — майка да прегърна.
ИТИД
ИТИД
РОДНА СТРЯХА
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
ИТИД
Если не удалось найти и скачать презентацию, Вы можете заказать его на нашем сайте. Мы постараемся найти нужный Вам материал и отправим по электронной почте. Не стесняйтесь обращаться к нам, если у вас возникли вопросы или пожелания:
Email: Нажмите что бы посмотреть