ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА презентация

за философски изследвания на Българската академия на науките,
vasildinev@gmail.com

Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 2. XVI-XVII век. С.: Национален фонд “Култура”, 2004, с. 165.

“ Ох,
лоша хартия!

1694 г.

Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 2. XVI-XVII век. С.: Национален фонд “Култура”, 2004, с. 130.

“И хартията,
и мастилото
са лоши!”

1546 - 47г.

1546-7 г.

Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 133.

Едва писах това, не
може [да пише]
мастилото
от студ

XV в., краят

Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 97.

“Омръзна ми от всичките
неуредици, ох, какво
ще правя”

XIII-XIVв.

Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 95.

“Ох, гладен съм,
та сърцето ми е
смутено”

1250-1300 г.

Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 91.

“Пиша нощем, без свещ,
налучквайки,
простете”

XII-XIII в.

препокриване и с техните постепенно избледняващи последици ни позволяват да подходим по новому към регионите и да изтъкнем пластичността на историческите процеси.”

М. Тодорова. Балкани – балканизъм.
С.: УИ “Св. Кл. Охридски”, 2004, с. 303.

процес на съзнателен избор на елементи, завещани от миналото. То включва всичко, което се предава от миналото, независимо дали то ни харесва или не. В този смисъл то нито извършва предателство към миналото, нито се поддава на активната намеса на посредниците. Наследството може да бъде издигнато или погубено от приемниците, но това идва като вторичен процес. Наследството само по себе си като абстрактно обозначение е неутрално

носят в себе си опасността от есенциализъм, телелогия или детерминизъм. Можем да я преодолеем, като извършваме подобни и съобразени с пространството и времето конкретни исторически изследвания.

Мой коментар:

Дългосрочните категории (напр. la longue durée)
затова са създадени: да разкриват есенциалния,
телеологичен и детерминистичен модел на дълго-
срочното историческо (цивилизациннно) цяло сре-щу сложните описания на флуктуиращите части.

нас-ледства на Балканите:
политически: римското, византийското, османското, комунистическото
в сферата на религията: християнските, мюсюлманските, юдейските традиции с множеството ми секти и клонове
наследства в сферата на изкуството, в културно, социално и демографско отношение

“... в тесния смисъл на думата може да се твърди, че Балканите са всъщност османското наследство”

три тектонични цивилизационни плочи се срещат: Западното християнство, Православието, Мюсюлманството

СССР

Империи:

Хабсбургска

Османска

Руска

27

EUROPE

Балкани

България

за историческо наследство на М. Тодорова с такова за историческа посока:

Коментар: Очевидно то би било неприемливо за М. Тодорова, тъй като подчертава тъкмо есен-циалистките, телеологическите и детерминис-тичните аспекти на дългосрочните категории
Метакоментар: Но такова възражение щеше да бъде основателно само ако бъдещето се мислеше по подобие на миналото, т.е. с битие в модуса на действителност, една (в идеал) причинна верига от обективни факти, които постепенно откриваме. Но всеки историк знае ...

нови и неочаквани взаимовръзки, относителната им тежест се променя, дават се нови тълкувания...
... миналото е също открито, макар и не толкова, колкото бъдещето...
... според избраната посока на бъдещето се актуализира едно или друго историческо наследство, една или друга “причинна” верига в доста пластичното историческо минало...
... има политическо съревнование на истории, зависимо от политическата битка в настоящето за определяне на общата посока в бъдещето...

Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999, с. 249.

“При културата нещата са както
при виното: аромат и
благороден вкус може да
се получи само от времето,
след дълго време”

248.

“Културата е нещо,
което в най-малка степен
може да се развива
чрез декрети и нетърпение.”

249.

“... културата се нуждае от време,
за да узрее. Само времето -
продължителното време –
прави възможно рафинирането
шлифоването, облагородяването
на мисленето,
на чувствата, на фантазиите.”

249.

“Краткотрайни имитации,
лошо присадени цветя -
това представлява картината
на форсираното културно
развитие”

българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 14-28.

Родна реч
Православие
Балканът
Народът като род
Майката
Общностният човек

С.: IMIR, 1996, с. 14.

“Езикът е пъпната връв с миналото, с нашите предци и “деди”, той съхранява и предава паметта от вековете”

IMIR, 1996, с. 17.

“Екзистенциалната значимост на православието е пропорционална
на неговата проблематичност. Българинът се усеща различен от помака не толкова защото самият той вярва в Бог, колкото защото другият се покланя на Аллах.”

IMIR, 1996, с. 18.

“Балканът е столица на
народното въжделение
към свобода.”

култура. С.: IMIR, 1996, с. 20.

“В един “организъм” са свързани земя, народ, род, индивид. Между тях текат “сокове”. Отделните части се развиват, разцъфтяват само ако се подхранват от тези живителни флуиди.”

IMIR, 1996, с. 25.

“Идеята за майката откриваме в отношенията между индивида и общността. Те са израз на чувс-тва, а не на интерес или прецен-ка. Водеща е афективността, а не прагматизмът и рационалност-та.”

С.: IMIR, 1996, с. 26-27.

“Идеалът на общностното единение като висш източник на смисъл започва да се пропуква, а самото пропукване се превръща в
модел...”

бестселър”, 2004, 380-382.
Й. Андреев. Българските ханове и царе VII-XIV век. Историко-хронологичен справочник, С.:
“Д-р Петър Берон”, 1988, 5-6.

Пример: да сравним именника на
на 33-та български царе от
“История Славянобългарская” с един
съвременен справочник...

а произхожда от основава-нето, запазването и предаването на духа на културата

Такава е и същността на духа
на българската култура