Египетски богове презентация

небето. Считана е за майка на всички небесни тела. Дъщеря е на Шу и Тефнут, съпруга и сестра на Геб (бога на земята). Нут и Геб имат пет деца - Озирис, Хор, Изида, Сет и Нефтида.

Към съдържанието

други слънчеви божества, той се въплъщава в образа на сокол, а понякога на огромна котка, или се изобразява като човек с глава на сокол, увенчан със слънчев диск. Според египтяните Ра е върховният бог и той е един от главните богове.

Едно от многото изобразявания на Ра - с глава на сокол и слънчев диск на главата

Към съдържанието

богове и културни герои. Той е най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор и Анубис.

Към съдържанието

на семейството, символ на матримониалната хармония и брачната вярност на съпругата към мъжа, дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите. Изида е сестра и жена на бог Озирис, и майка на Хор.

Към съдържанието

древноегипетската митология. След смъртта води душата в небесния Дуат.Роден е от случайното съчетаване на Озирис с Нефтида – съпругата на Сет. Анубис е бил изобразяван като чакал или човек с глава на чакал. Помогнал е на Изида да събере частите от тялото на Озирис, след като Сет ги разпръснал из цял Египет.

Към съдържанието

в Древен Египет. Сет наследява от баща си Геб неплодородните земи и пустините, а неговият брат Озирис наследява плодородните земи. По право Озирис трябва да властва над Египет, но гордият Сет не може да приеме такава загуба. Той убива брат си, нарязва тялото му на парчета и ги скрива на четиринадесет тайни места из целия Египет,но Изида ги е намерила.

Към съдържанието

Египет е негово въплъщение и именно тази божествена същност дава законното основание за владичеството. Божеството има глава на сокол и носи двойната порта на Египет и ореол от слънчевия диск. Хор е баща на четири божества: Амсет (човек), Хапи (маймуна), Дуамутеф (чакал), и Кебехсенуф (сокол).

Към съдържанието

на град Тива. От 17 век пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Ра (Амон Ра) и става върховен египетски бог, закрилник на фараона, заедно с властта и управлението му. Първоначално Амон бил бог на въздуха и вятъра. По-късно бил почитан като бог на плодородието и създател на целия свят. Той е представян като човек с глава на овен със спираловидни рога — символ на плодовитостта — или като човек с шапка от пера.

Към съдържанието

на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск. В началото е била персонификация на Млечният път. Изобразаяват я с рога, с които издига Слънцето на небето. Тя е и съпруга на Хор. Сватбата им е толкова почитана, че всяка година нейната статуя и тази на Хор били изнасяни от храмовете за да се отпразнува годишнината.Египтяните са вярвали че Хатор дава храна и вода на изгубилите се в пустинята.

Към съдържанието

животни са ибисът и павианът. Тхот също така е считан за бога на писмеността. Негово дело е и Книгата на живота или Книгата на бог Тхот. Той има участие и в „Книга на мъртвите“, или по тогавашно време наричана „Книга за възлизането на душата към светлината на деня“. Той записвал присъдата. Ако се отсъди, че сърцето е с "истинен глас", чрез изпитанието на Великия Баланс, той може да стъпи в Царството на Мъртвите. Но ако не е, Великият Баланс го отсъжда и сърцето се поглъща от сърцеяда, тъй като е по-тежко от перото на истината.

Към съдържанието

на ражданията. Била омъжена за своя брат Сет - бог на хаоса. Нефтида е изобразявана с кошница или къща на главата, а понякога е изобразявана като птица. Нефтида е пазителка на един от четирите канопи, които съдържат вътрешностите на покойника: тя е пазителка на съда с глава на маймуна, който съхранява дробовете.Нефтида е майка на Анубис-бог-басматор и на мъртвитвите. Нефтида криела новородения Анубис от съпруга си Сет в блатата при делтата на Нил. Богинята -майка Изида намерила младия бог и го възпитала.

Към съдържанието

Богинята на небето Нут дълго време е любима на Ра. Тя му остава вярна, докато един ден богът на земята Геб не се приближава до нея с нежна любов и небесната Нут взима в обятията си земята. Не след дълго Нут зачева и носи в утробата си плода на тяхната любов. Обаче Ра – богът-слънце – разкрива тайната и в ужасния си гняв проклева измамницата, като забранява на Нут да роди детето на бял свят, в който и да е от 360-те дни на тогавашната година. В своето отчаяние Нут се обръща към бог Тхот, който в миналото я затрупва с безброй белези на симпатията си към нея. Тхот дълго мисли какво да направи, защото знае, че нито небесна, нито земна сила е в състояние да измени думата на Ра. Богът-слънце всеки ден от годината изминава своя път и нищо не остава скрито от погледа му. Всеки се подчинява на заповедите му, тъй като той е всемогъщият господар на небето и земята. Накрая Тхот скроява хитър план. Веднъж в игра на зарове с луната Тхот спечелва една седемдесета част от лунната светлина и с така придобитата светлина създава нови пет дни, които прибавя към 360-те дни от годината. За тези пет дни не се отнася проклятието на Ра и така Нут всяка година дава живот на едно дете. Първата година ражда Озирис, следващата Сет и след това една след друга Изида и Нефтис. Оттогава луната е по-бледа от слънцето.

Към съдържанието

въпрос