Модернизация на стопанския живот и българското общество до средата на XX век презентация

век

Изготвено от:
Катерина К. Кирова

държавата през първото десетилетие на XX век България отбелязва бърз стопански напредък и успешно се приспособява към европейската икономическа среда.

Индустриално предприятие в началото на XX век

местното производство. В страната са изградени над 300 фабрични предприятия с родни и чужди капитали. Усилено се строят шосета, жп линии, пристанища.

Фабрично предприятие от XX век

за предприемачите от основаните държавни банки. Въпреки успехите по степен на развитие на индустрията страната изостава десетки пъти от напредналите западни държави.

Народната банка в София, 1912 г.

Отпускат се държавни средства за закупуване на машини, нови породи животни и качествени семена за посев, облекчават се данъците на земеделските производители, полагат се грижи за ветеринарното дело и специалното земеделско образование. През този период е положено началото на кооперативното движение.

Модерно засяване с редосеялки

са изместени от магазинната. Характерна черта на външната търговия е преобладаването на вноса над износа. От страната се изнася предимно евтина земеделска продукция, а се внасят машини, транспортни средства, индустриални стоки. Основните търговски партньори на България са Германия, Австро – Унгария и Франция.

Магазинна търговия

и модернизират всекидневния живот на столичани и жителите на най – големите градове.

първият телефонен разговор (1885 г.), внесени са кинематографът и първият автомобил (1897 г.).

трамвай (1901 г.).

група в българското общество са дребните и средните земеделски производители. Малък е броят на едрите земевладелци. Вносът на евтини фабрични стоки води до намаление на числеността на занаятчиите. Появява се нова социална група – работниците. Нарасва броят на чиновниците, интелигенцията, военните. Постепенно се увеличава и делът на едрите фабриканти и търговци.
 

Семейство на книгоиздател

култура и образованост. Откриват се публични библиотеки и музеи, обновяват се читалищата.

висше училище (1888 г.) и на великолепната сграда на Народния театър в София (1906 г.), преобразуването на Българското книжовно дружество в Академия на науките (1911 г.).

Софийски университет

Народен театър

Академията на науките

дават своя принос плеяда даровити българи и чужденци. В своите духовни търсения българите претворяват модерните европейски влияния със здрава опора върху националните традиции.

непосилните финансови задължения, наложени на България от победителите в Първата световна война, създават сериозни трудности пред българското стопанство.

довоенното равнище, но световната икономическа криза прекратява този възходящ процес. След преодоляването й производството отново нараснало, развиват се нови отрасли, съкратява се степента на изостаналост от западните държави.

Хората в протест от настъпилата икономическа криза

Отчаянието от кризата

разделят на все по – малки участъци. Това пречи на въвеждането на модерни машини и методи за обработка на земята. През втората половина на 30-те години все повече земеделци отглеждат тютюн, памук, слънчоглед, захарно цвекло, които са по – скъпи и търсени от индустрията. Увеличава се производството на плодове и зеленчуци. И през този период България остава предимно земеделска страна със слабо развита промишленост.

и живите животни в българския износ намалява. Основен износен продукт става тютюнът наред с плодовете, зеленчуците и животинските продукти. Внасят се основно машини и оръжие за армията.
Силното икономическо обвързване с Германия през 30-те години предопреждава и политическото обвързване на България с Тристранния пакт. Причина за обвързването също е и наближаването на германските граници до българските.

национално обединение оставят тежък отпечатък върху българското общество. Дълбоко е подкопано доверието към демокрацията, към държавните институции и традиционните партии.

Обществени промени

България във I Световна война

Отчаяни хора от войната

да се прехранва със земеделие. Броят на работниците се увеличава незначително. Нарасва и делът на занаятчиите, търговците, хората със свободни професии.
В десетилетията след Първата световна война българското общество продължава своята европеизация. По културен облик и начин на живот то все повече се доближава до западноевропейските.

постигне напредък във всички клонове и да получи признание в чужбина. Много от постиженията на българската култура са на равнището на други европейски култури. Българската интелигенция изпълнява достойно своята просветителска мисия.